“С дух и истина”
Със съзнанието за принадлежност към една многовековна общност от църковни певци, каузата ни е да я развиваме, укрепваме и утвърждаваме по нашите ширини с отговорност пред традицията на предците ни и светите отци музикоучители.
ЗАЩО ДА ОСТАВАМЕ ВЕРНИ НА ТРАДИЦИЯ, КОЯТО Е ТАКА СЛОЖНА?
Макар да сме в модерността, осъзнаваме, че тази музика е сакрална и от друга страна е изложена на редица предизвикателства.
Главното от тях е стремежът да бъде погълната и приравнена към западния музикален канон, което отчасти се и случва, но заплашва не само да я “обедни” и лиши от отличителната ѝ окраска, а и да я десакрализира. Въпреки всичките си достойнства и високи образци през вековете, западната музика не разполага с понятията и богатството на музиката на православния изток – с нейното гласово, стилово и жанрово многобразие, три вида тон, множество микронтервали и, разбира се, осем гласа (ихоса) – четири главни и четири плагални.
Немислима е за нея в частност дори самата концепция за „фоне“ (най-малката структурна единица на системата, която обединява в едно понятието за тон като звук с определена честота, но и като и интервал).
ЗАЩО ВИЗАНТИЙСКА, ИЗКОННА ЛИ Е ТЯ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ?
Тази музика е позната още като византийска навсякъде, където се изпълнява, заради нейната историческа прародина и приемствеността, но ние от Сдружението признаваме и друга неоспорима истина:
Цариградската певческа традиция е най-продължително съществувалата в православието своеобразна „музикална съкровищница, събрала на едно място богатствата на целия православен Изток през вековете. От същата съкровищница са черпели опит и вдъхновение и нашите възрожденски музикоучители, които са ни завещали наследството на псалтикийното изкуство на църковнославянски език.“ (Н. Антонов)